Какво да НЕ казваме в час по Йога

Иска ми се да кажа, че не бива практикуващите казват на инструктора си следните неща преди или след час. По-добре разкажете как се чувствате след часа или как Йога е променила живота ви.

 

Не се справям достатъчно добре

Не бива някой да има нужда да казва тези думи. С тях опровергавате, отричате практиката си. Липсата на издръжливост или гъвкавост не означава, че не бива да ходите на Йога. Точно затова сте тук!  

Не мога да направя тази или онази асана

Това, че вашата асана не прилича на асаната, която съседът ви по постелка изпълнява, не означава, че Вие не я правите. В Йога човек така и не стига до „правя”, остава само на „опитвам се”. В Йога опитването е правене. Тялото ви има здравословна полза, когато се опитвате да изпълните асанта по правилния начин, давайки най-доброто от себе си на етапа, на който са възможностите ви сега, в този момент. На кого му пука как изглеждате? По-важно е как се чувствате.

Съжалявам

Тук става дума за това как се представяме пред останалите и дали не се движим по някакви подсъзнателни модели да изпълняваме ролята на отличника. Имаме склонност да казваме „съжалявам” на преподавателя, когато се налага да спрем, за да починем по време на час, или ако си мислим, че днес асаните не ни се получават. Йога няма общо с това нещо да ти се получи на 100%, по-важно е да се фокусираш върху тялото си и върху това къде си ти днес. И това понякога означава да направиш по-малко или да си правиш почивки, независимо дали това се налага всеки път или само понякога. Също така е добре за новите ученици да видят, че другите практикуващи се грижат добре за себе си – това ще ги насърчи и те да правят така.

Или както казва Лес Левантал – един от най-добрите учители, на чийто час съм имала късмета да присъствам – „не се извинявайте за тялото си, не се извинявайте за това, че сте такива, каквито сте.”

Моля, не си мислете, че преподавателят или другите ученици са скептични към вас, защото спирате, губите баланс или не можете да стигнете пръстите на краката си. Осъзнайте, че не сте тук заради някой друг или за да докажете нещо. Научете се да бъдете благодарни на себе си за практиката си, вместо да се чувствате неловко или да съжалявате.

Запитайте се дали Йога обогатява живота ви. И ако отговорът е „да”, забравете за всичко останало!

Източник:

http://yoganonymous.com/3-things-yoga-students-need-to-stop-saying/

По малко за свободата и цената й

Свободата идва, когато се научим да даваме отпор на това, което има най-силна власт над нас. 

Може би това е концепцията за непривързаността. Понякога си мислим, че да бъдеш непривързан означаваше да отблъскваш живота – дълбоката болка и тъга, голямата радост и щастие. Не сме тотално убедени в благословията на невежеството или радостта от простия, предвидим живот. Иска ни се да усетим голямата любов и разтърсващите събития. Но това е на ниво „иска ми се”. Всъщност рядко поемаме рискове и се проваляме, по-скоро играем на сигурно, но живеем със съжаления.

С опита започнах да мисля, че непривързаност означава да разберем, че истинската ни същност не се определя от тялото, ума, работата, семейството, приятелите и всички превратности на живота. Това означава да чувстваш всичко, което преживяваш в живота, но да не допускаш то да те събори. Това означава да бъдеш способен да се надсмееш над себе си и над живота.

Способността да си непривързан към нещата, които имат власт над теб, е свобода. Свободата ни позволява да открием хармонията сред целия хаос и да обичаме хаоса, въпреки всичко.

 

 

В разбирането на нашата отделеност, дори от приятелите и семейството, ние можем да открием връзката си с цялото.

Осъзнаването на отделеността ни от семейството и приятелите, може да ни даде сила да разчитаме на себе си за своето щастие повече, отколкото на останалите. Вътрешната сила всъщност може да ни помогне да сме състрадателни към останалите, които възприемат нещата по различен от нас начин. Истината е вътре в нас. Да сме способни, като се погледнем в огледалото всеки ден, да потвърдим, че да живеем смело, без съжаление, с чест и в цялостност е по-важно за нас, отколкото да търсим одобрение от останалите и да се опитваме да задоволим очакванията им, насочени към нас. Това наистина е свобода.

Свобода е да си позволим да сме уязвими.

Понякога, когато сме наранени, особено от тези, които обичаме като близки приятели или членове на семейството, ние се свиваме, затваряме се, за да се защитим. Искаме да изградим обвивка около сърцата си, така че никой да не може да ни нарани отново. Но правейки така, ние губим най-хубавото и най-силното от връзката с другите. Уязвимостта всъщност дава възможност да бъдем наранени, но без това връзката ни със света е повърхностна и неосъществена.

Свободата е да не си мислиш, че държиш лостовете на контрола.

Не можем винаги да знаем защо се случват нещата в живота, но ако сме търпеливи, може да ги приемем и да осъзнаем, че вероятно нещата се случват по някаква причина, която можем да разберем едва в последствие. 

Често житейските уроци се изясняват само след като мине достатъчно време. Изглежда, че животът си има някаква своя необяснима синхроничност на случването. Понякога, когато сме осъзнати и с отворени сетива, нещата, които смятаме, че ще се случат, просто стават, но сме наясно, че това не идва по наша команда.

Източник: материали от интернет